ПрепоръчаноНай-новите офертиТърси да купиПродадени имоти
ENGENG RUSRUS BULBUL GREGRE
МЕНЮ
Начало УслугиЗа НасВъпроси / ОтговориПолезни съветиНовиниЛюбопитноЗа Контакт
ВИДОВЕ ИМОТИ
Земеделска земяСелски имотиПарцелиЛозяПасище/мераОвощни градини
ЛОКАЦИЯ
» В село» В град» Близо до път» Близо до река» Близо до град
ГРАД / СЕЛО
» » област Бургас» област Варна» област Видин» област Добрич» област Монтана» област Плевен» област Разград» област Силистра» област Търговище» област Шумен» община Бойница» община Кула» Цонево


БИО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Предимства и недостатъци на биологичното земеделие

 

Потенциалът на биологичното земеделие за благоприятно повлияване на околната среда и човешкото здраве, социално-икономическото развитие на селските райони и откриването на нови работни места е огромен.
 
Много хора по света подкрепят биологичното земеделие заради неговите ползи и предимства. То осигурява съхранението на природните богатства и опазване на околната среда. Запазва се висока степен на биологично разнообразие. Почвата, подпочвените води и продукцията се опазват от замърсяване с нитрати и пестициди. Подобрява се почвената структура и се поддържа баланса на почвените микроорганизми. Оползотворяват се максимално всички естествени, местни и въстановими ресурси. Популацията на дъждовните червеи се увеличава значително, благодарение на изключването на токсичните за тях пестициди.Почвената ерозията  намалява повече от четири пъти,  в сравнение с конвенционалното земеделие. Създава се биологично равновесие във фермитепри използването на природосъобразни методи за растителна защита. Намалява разходът на енергия. Поддържа се и се повишава биологичното разнообразие от растителни и животински видове във фермите. Запазва се качеството на водите.Осигурява се по-малка интензивност на използване на земя, запазва се плодородността на почвата, предотвратява се вкисляването и ерозията на почвата. Използват се разумни технологии, щадящи природната среда.Осигурява се високо качество и безопасност за човешкото здраве на биологичните продукти. Намалят се разходите на фермерите, в резултат на затворен цикъл от хранителни вещества и органична материя. Формират се по-високи пазарни цени на биологичната продукция. Създава се възможност за населението да прави избор по отношение на консумираната храна. Постига се по-добър баланс между търсене и предлагане. Създават се нови работни места в резултат на висока трудоемкост на биологичното производство. Предлага се финансова подкрепа от страна на държавни и международни източници, кредитиране при преференциални условия;
 
Недостатъците са нищожно малки, но все пак са достатъчна причина някои земеделци все още да не предпочитат биоземеделието. Биоземеделието например води до по-ниски добиви, особено през първите години на преход, главно поради спиране употребата на препарати за растителна защита и подхранването с минерални торове. Себестойността на продукцията в някои случаи е по-висока. Все още пазара за реализация на продукцията е недобре развит. Съществува и ниска информираност на потребителите за това производство и в резултат има слабо търсене.

Приложение на методите на биологичното земеделие

 
 сновните методи на биологичното растениевъдство, необходими за прилагане във фермата, са:

Отглеждане на различни видове култури във фермата: По този начин ще има по-малко болести, неприятели и плевели, ще се намали зависимостта на фермера от променящите се пазарни цени и ще има повече купувачи.

Избор на подходящи култури: Културите трябва да са подходящи за почвата и климата в района на фермата; да бъдат с добра икономическа стойност и да има баланс между култури за пазара и култури за фураж на животните във фермата;

Избор на подходящи сортове, които да са устойчиви на болести и неприятели и да не са много взискателни.

Избор на подходящ посевен и посадъчен материал: Не се използват семена, обеззаразени със синтетични пестициди или изменени по генетичен път.

Сеитба: Сеитбата следва да се прави в най-подходящия период и срок съобразно климатичните условия, тъй като сеитбата в неподходящи периоди може да доведе до заплевяване.

Използване на научнообосновано сеитбообращение във фермата води до успешна борба с плевели, болести и неприятели;  намалява разходите, запазва и повишава почвеното плодородие и увеличава добивите, което от своя страна води до по-големи приходи.

Торене: Не се използват синтетични торове, като амониев силитрат и други. При биологичното земеделие е строго забранено паленото на стърнищата.

Растителна защита: Не се използват синтетични пестициди. Общи предпазни мерки, които следва да се използват при растителна защита са: отглеждане на подходящи култури, сеитбообращения, подходящо време на засяване иизползване на устойчиви сортове.

Борба с плевелите: Не се използват синтетични хербициди. Прилагат се механични методи за борба като брана, култиватори и изгаряне на плевелите с газов култиватор.

Борба с болестите: Не се използват синтетични фунгициди. Борбата се води съобразно списъка на разрешените средства в биологичното земеделие. При биологичното земеделие един от начините за предпазване от мана по лозята е да се използва сяра, а при картофите- бордолезов разтвор и други.

Принципи на биологичното земеделие

Към основните принципи и изисквания за биологичното земеделие се отнасят:

Затворен цикъл на хранителните вещества. Този принцип цели да се постигнат минимални външни вложения на суровини и материали в системата и максимално възстановяване на веществата и енергията. Почвеното плодородие се поддържа основно с органични торове произведени в стопанството (ограничава се внасянето и изнасянето на торове в и от стопанството). Броят на животните се определя от естествения потенциал за производство на стопанството.

Не се употребяват синтетични и генетично модифицирани продукти.Използването на пестициди, хранителни добавки и други съставки е забранено. Генетично модифицираните храни и семена, както и всеки продукт, съдържащ генетично модифицирани организми или техни производни, не трябва да бъдат използвани в биологичните стопанства.

Поддържане на дълготрайно почвено плодородие. Плодородието на почвата и нейната биологична активност се поддържат чрез отглеждане на бобови култури, растения с дълбока коренова система и такива за зелено торене, включени в съответните многогодишни сеитбообръщения и чрез инкорпориране в почвата на органична материя, компостирана или произхождаща от биологични стопанства.

Отглеждане на животните в съответствие с нуждите на вида. Отглеждането на животните следва да се организира така, че те да имат възможност за свободно движение в съответствие на техните природни дадености, да не се преследва на всяка цена максимална продуктивност за кратко време. Храненето трябва да се основава преди всичко на наличните фермерски ресурси. Да им се осигурява добро отглеждане в подходящи помещения при висока хигиена. При полагане на ветеринарните грижи, предпочитание се отдава на алтернативна медицина. Обръща се внимание на карентния срок при използване на лекарствата.

Събирането на растения, растящи естествено в природата – в горите и земеделските площи, се счита също за биологично производство, ако не са били подложени на някакво странично замърсяване от индустриални източници или интензивен автомобилен трафик.



Ореховата градина

Орехът е дърво, което рядко представлява интерес за селскостопанските производители, поради това, че възвращаемостта от инвестицията в подобна градина е сравнително бавна. В нашата страна то е широко разпространено, но главно като единични дървета из нивите, пътищата, дворовете и др. В култивирана градина, отглеждането на орехови насаждения е изключение.

За тези, които са направили постъпки в отглеждането на такъв тип растение съществуват разнообразни начини за печалба от продукцията му. Орехът има голямо стопанско значение, поради широкото си приложение - за задоволяване на хранителните нужди, за лечебна употреба, за индустриални производства.

С богатото си съдържание на мазнина, белтъчни вещества, витамини и други, ореховите плодове, които притежават високи вкусови качества, са ценна храна за човека. Листата, кората и корените на ореховото дърво, както и кората на плода се използват за боядисване на вълнени и копринени платове и прежди, дървени предмети, за шарене на кожи и др.. Специално ореховите листа се използват в медицината и козметиката. А ореховата дървесина се отличава с голяма здравина, твърдост и пластичност, лесно се обработва и полира.

Като растение, орехът не е много придирчив и освен при първоначалното му засаждане и израстване, той не изисква много грижи. Ореховите насаждения не са много взискателни към почвените условия, но все пак най – добре се развива и плододава на леки, дълбоки, плодородни и свежи глинесто – варовити или песъчливо – глинести почви. Ореха не понася тежките влажни глинести почви и близката подпочвена вода. При такива неподходящи условия, ореха спира растежа си, а връхните му клони засъхват.

Ореха не е взискателен и по отношение на климатичните условия. При нашия климат той вирее почти навсякъде, но най – добре се развива в по – топлите райони с изобилна слънчева светлина. В ниските полски местности и в не проветривите крайречни долини ореха често страда през пролетта от измръзване на цветовете и младите леторасти. При извънредно ниски зимни температури, част от клоните често измръзват, но лесно се възстановяват. Ореха е значително сухоустойчив овощен вид.

Растението се размножава чрез семена или чрез присаждане. Семенното размножаване не е за предпочитане поради това, че не се запазват качествата на сорта и плододаването започва много късно. У нас присаждането на ореха вече е редовна практика в овощните разсадници. Повечето от създадените промишлени орехови насаждения са от утвърдени присадени сортове. За подложка се използват семеначета получени от обикновен орех.

Орехите се засаждат на разстояния 6 – 10 метра в реда и 10 – 12 метра в междуредията. С оглед на по – ефективно използване на площта, младите орехови насаждения се запълват с бадем, вишна, череша или лешник. До израстване на ореховите дървета, другите видове дръвчета осигуряват допълнителни доходи. В последствие биват изкоренявани, за да не си пречат с ореха.

Изключително важно е да се пазят насажденията от повреди, като се вземат мерки за опазването им от селскостопански животни и други механични увреждания -изкривяване на стъблата и др.. Орехът образува големи по размери дървета, с височина до 15-20 м и дебелина на ствола до 150 см. От едно дърво може да се получат средно 40-80 кг плодове. Орехът е дълговечно растение, което живее 200-300 години

Източник : farmland.bg

Ранните домати - задължително подхранване през юни

За ранно полско или градинско производство на домати са подходящи защитени от ветрове, дълбоки, топли и с еднороден състав песъчливо-глинести почви. Такива има, най- вече в по топлите части на страната ни-Пловдиско, Петричко, Сандански и др. Добре е преди торенето и основната обработка, площите да се подравнят. Дълбочината на засаждане е 2-3см над кореновата шийка. Веднага след засаждане се полива ръчно с лейка - по 2-3л леко затоплена вода на растение. В момента на засаждане разсадът трябва да е с дължина 18-20см, с къси междувъзлия и добре оформена коренова система.

Грижите след засаждане на растенията се състоят в обработка на почвата, поливане, подхранване, борба срещу плевелите, неприятелите и болестите. През вегетацията ранните домати се окопават 3-4 пъти. Първото окопаване е на дълбочина 5-8см след като растенията се прихванат. Следващите окопавания се правят най-често след дъжд или поливане на дълбочина 10-12см.

Доматите се подхранват на няколко пъти. Първият път е когато се оформят първите плодове, вторият двадесетина дни по късно, а третият е след прещипването на върховете. Този момент за ранните домати настъпва през юни и не бива да се пропуска. По това време плодовете от първото съцветие започват да избистрят тъмнозелената си окраска.

За подхранване обикновенно се използва амониева силитра. Сто-двеста грама на 10кв. м стигат. Но за предпочитане е подхранването с оборска тор, разреден във вода. В едно малко стопанство поливането на насажденията е най-удобно да се прави с лейка без решетка или кофа, като всяко растение се подхранва отделно и се внимава да не се опръскат зелените части, за да не изгорят. Ако все пак пръски тор попаднат по листата или стеблото на културата, трябва да се полее обилно, чрез дъждуване, за да се запази растението.

При добра грижа, можете да получите добив от ранните домати през юни, юли.

Източник : farmland.bg




Пшеницата - основна земеделска култура в много страни

Пшеницата е една от най-разпространените зърнени култури в свеата. Около една трета от населението по света разчита на пшеницата, за своето изхранване. Използва се в производството на най-масово употребяваните хранителни продукти-хляб, макарони, паста, кексове и много други.

Пшеницата, в своята естествена нерафинирана форма, съдържа изключително полезни вещества за човешкия организъм. За да се възползваме от тях е необходимо да консумираме продукти, направени от пълнозърнеста пшеница, а не от рафинирана, при която природните й богатсва се загубват. Здравословните предимства на пшеницата зависят изключително много от това, в каква форма я приемате. Ако тя е обработена на 60% в обезцветено, бяло брашно, това означава, че с тези 40%, които остават неизползваеми. – губят се половината от наличните витамини В1, В2, В3, фолиева киселина, калций, фосфор, цинк, желязо и фибри. Пшеницата и останалите пълнозърнести култури понижават риска от диабет ІІ. Пшеницата, както и другите пълнозърнести култури, са богат източник на минерала магнезий, който действа като кофактор за голямо количество ензими.

Едни от най-големите производители и износители на пшеница са САЩ, Канада, Китай, Русия, Индия и Франция.

Пшеницата е със средни изисквания към топлината, а към влагата- с умерени. Тя не понася високи температури, особено в периода на наливаното на зърното. Критични по отношение на влагата фази са изкласяването, цъфтежът и наливаното на зърното. Засушаването през този период води до силно понижаване на добива. Поради това географските дадености на посочените страни позволяват по-големи и добри добиви.

При благоприятни условия пшеницата пониква за 8-10 дни, а вегетационният период е 260-280 дни. Изискванията на културата към почвените и предшественици не са малко. Трябва да са разнообразни ботанически групи, да освобождават рано полето, да оставят след себе си почвата чиста от плевели и без растителни остатъци.

Най-подходящи предшественици за отглеждане на пшеницата са грахът, фасулът, ранните картофи, дини, пъпеши и други култури, които обогатяват почвата с азот и освобождават рано полето.

Пшеницата се развива добре и след торените окопни култури - царевица, слънчоглед, тютюн, памук, цвекло. Те са и основни предшественици за нея в нашата страна, защото площите, засети с бобови култури, са малко.

Лоши предшественици за отглеждане на пшеницата са житните култури - пшеница, ръж, ечемик и овес. Пшеницата не трябва да се отглежда след себе си.

Източник : farmland.bg


Как влияе зимата върху лозовите насаждения

Лозовите насаждения са чувствителни към ниските  температури и през зимата в някои райони незагребаните лозя измръзват в различна степен. Обикновенно първо се повреждат пъпките, а после и чеповете, стъблата, рамената и кордоните. Повредите на пъпките при отделните сортове са различни. По-чувствителни са пъпките на десертните сортове, които измръзват при – 15 – 16 градуса. Набъбналите пъпки се повреждат от -2, 5, до -4 гр.С. При температура от -18 до – 21 гр. Когато температурите са от -23 до -24 гр.С се повреждат всички пъпки, а под -25 гр.С измръзва едногодишната и многогодишната дървесина. При по-продължителен студ от -10 до -15 гр.С частично измръзват главните пъпки. Пъпките на култуците са по-устойчиви, резервните пъпки също са по-устойчиви от главните. Когато лозите са в относителен покой и температурите се повишат до 10-12 гр.С започва процес на разкалване, студоустойчивостта им силно намалява и при рязко понижение на температурите, се получават много по-големи повреди не само по пъпките но и по ликото и камбиалната тъкан.

Корените на лозата измръзват при -7 и – 8 гр.С. Късните пролетни слани повреждат младите леторасти, съцветия и листа при температури – 1 до - 3 гр. С. Те стават първо тъмнозелени, след което покафеняват и изсъхват. От пролетните слани най-големи са повредите в загребните лозя, при които пъпките се развиват по-рано, от колкото при незагребните.
Ранните есенни слани повреждат листата, които при – 0, 7 гр.С покофеняват и изсъхват, а при температура по – 4 гр.С гроздовете стават чернокафяви, зърната омекват и покафеняват и изглеждат като попарени. От ранните есенни слани много често измръзват лозите във вкоренилищата. Под действието на отрицателните температури в тъканите на лозата протичат сложни физиологични и биохимични процеси. При измръзване клетките се обезводняват, водата от тях преминава в междуклетъчните пространства и образуват ледени кристали, повреждащи клетъчните мембрани. При размразяване клетките не се възстановяват.

За успешното презимуване на лозата при минусови температури е необходимо да се приложи цялостна система от агротехнически мероприятия, за да се осигури на лозите нормален растеж и добро узряване на леторастите. През цялата вегетация лозата трябва често да се обработват и да се поддържат чисти от плевели, да се осигури нормален хранителен и воден режим и добро слънчево огряване чрез правилно разположение на плодните звена и на леторастите в пространството на лозовия шпалир, да се прилагат зелените резитби, особено при десертните сортове, да се натоварват лозите според тяхната растежна сила, да се води редовно борба с болестите и неприятелите и др.

Много важно е лозята да се засаждат на терени с добър въздушен дренаж, като се избягват ниските, непроветриви и с тежки почви места, да се използват по-студеноустойчиви сортове. През есента е необходимо да се извърши навреме и качествено загребване на лозите. За борба със сланите се използват димни огнища от влажна слама, царевични стъбла, лозови пръчки и др.материали, разположени на 8-10 места в 1 дка лозе. Запалват се при температура 0 гр.С. Ефектът е по-голям, когато времето е напълно тихо. Облагородените лози в корените се запазват от ранна есенна слана, като се загребват спойките и о5-6 пъпки от леторастите през средата на септември.

Източник : www.farmlandbulgaria.com

ТЪРСЕНЕ НА ИМОТ:
Цена на имота: ( лв. )
от: до:
Топ оферти: