ПрепоръчаноНай-новите офертиТърси да купиПродадени имоти
ENGENG RUSRUS BULBUL GREGRE
МЕНЮ
Начало УслугиЗа НасВъпроси / ОтговориПолезни съветиНовиниЛюбопитноЗа Контакт
ВИДОВЕ ИМОТИ
Земеделска земяСелски имотиПарцелиЛозяПасище/мераОвощни градини
ЛОКАЦИЯ
» В село» В град» Близо до път» Близо до река» Близо до град
ГРАД / СЕЛО
» » област Бургас» област Варна» област Видин» област Добрич» област Монтана» област Плевен» област Разград» област Силистра» област Търговище» област Шумен» община Бойница» община Кула» Цонево


Договорите за аренда на земеделска земя обикновено се сключват за срок от четири години. Той е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на двете страни и следва да се регистрира и в съответната служба по земеделие. Въпреки че не всички договори биват вписвани, тримесечните данни дават донякъде ясна представа за това къде пазарът на земеделска земя е по-развит, в сравнение с останалите градове на страната. Да, Добрич е известен с това, че именно там са най-скъпите земеделски земи у нас, но за поредно тримесечие не е на челна позиция при договорите за аренда. За периода 1 април – 30 юни там се отчитат 759 арендни договора, като единствено Плевен е с повече – 934. Трети се нарежда Ловеч, а топ 5 се допълва от Лом и Провадия. За първите три месеца на 2016 г. начело бе Лом, изпреварил Плевен и Провадия. Обобщените данни за полугодието сочат общо 28 870 договора спрямо 33 638 за първите шест месеца на 2015 г. и 31 483 до 30 юни 2014 г. Данни на НСИ сочат, че през 2015 г. под аренда са отдадени 10.4 млн. дка, като средната цена за страната е 42 лв./дка спрямо 41 лв. за година по-рано и 23 лв. през 2010 г. Повишението за периода 2010 – 2015 г. е от близо 83 на сто. Най-висока рента у нас се плаща в Балчик – 90 лв./дка, докато в селата на Добрич средните цени са 84 лв./дка. С по над 80 лв. рента на декар земеделска земя могат да се похвалят в Крушари, Генерал Тошево, Добрич и Шумен. Цени между 70-80 лв./дка може да ви донесе притежавана земя в Шабла, Каварна, Главиница, Тервел, Ситово, Дулово, Вълчи дол и Силистра, показват още разпространени през април данни на националната статистика. Между 60 и 70 лв. на декар се заплащат в Тутракан, Алфатар, Брацигово, Кайнарджа, Завет и Суворово. Най-евтина земеделска земя пък може да се наеме в Смолян, Карлово, Чепеларе, Девин, Черноочене, Ковачевци, Кюстендил и Пирдоп. Прочети повече на: http://profit.bg/news/Po-malko-dogovori-za-arenda-na-zemya,-tsenata-raste/nid-152904.html 250 хил. декара земеделски земи засегнати от потопа Около 250 хиляди декара са засегнатите земеделски площи от наводненията в страната. Голяма част от тях все още са под вода и комбайните няма да могат да влязат до седмица, за да приберат реколтата. Това каза пред БНР земеделският министър проф. Димитър Греков. „От тези площи няма да се вземе и зърно. Това представлява като загуби и намаляването на добивите около 20-25 процента”, посочи той. По думите му с оглед очакваната реколта от 5 млн. тона, бедствието няма да застраши изхранването на страната, но все пак е загуба за производителите. Той обясни, че е разпоредил на всички областни земеделски служби, където има засегнати площи, да се направи пълен списък, а производителите да подават заявления, по които да се изготвят протоколи. „Там, където е необходимо ще изпратим от други Областни земеделски служби, да се извърши своевременно описване и получаването на протоколи, за да можем да обобщим и да искаме съответната помощ за пропадналите площи в страната”, каза проф. Греков. Българското земеделие може да загуби над 1 млрд. евро от бъдещите субсидии. Това пише в писмо на изп. директор на фонд "Земеделие" Мирослав Николов до премиера Пламен Орешарски, вицепремиера Зинаида Златанова и министъра на земеделието Димитър Греков. "Изразяваме своите опасения, че предвид липсата на сертифициращ орган и проверки от негово име..., са застрашени средства в размер на 489 193 972 евро (по Програмата за селските райони) и 559 224 435 евро (директни субсидии)", се казва в писмото, с копие от което "Труд" разполага. То е с дата 19 юни тази година. Въпросните над 1 млрд. евро са изплатени от октомври 2012 г. до октомври 2013 г. Средствата бяха възстановени на България от Брюксел. По-късно обаче одити на Главна дирекция "Земеделие" на ЕК установиха несъответствия при обществените поръчки по програмата, както и при субсидиите за ниви. Брюксел даде срок до 30 юни тази година фонд "Земеделие" да направи проверки, които да се потвърдят от сертифициращ орган. В противен случай може да удържи част от средствата или цялата сума от бъдещите евросубсидии. "Фонд "Земеделие" изпълни препоръките на ЕК и направи проверките, но няма избран сертифициращ орган, който да ги потвърди. Изборът му не е от компетенциите на фонда", казва Виолета Александрова, зам.-шеф на "Земеделие". От фонда предлагат на премиера да се помоли на ЕК срокът да се удължи и да се осигури спешно сертифициращ орган. До януари тази година сертифициращ орган бе "Делойт одит". Договорът му изтече и оттогава министерството на земеделието не може да избере нов, защото се обжалва обществената поръчка. "За първи път чувам за такова писмо. Знам, че има опасения", казал земеделският министър Димитър Греков и прехвърлил към заместника си Явор Гечев. "СТИГНАХМЕ АМЕРИКАНЦИТЕ ПО ЦЕНИ НА НИВИТЕ" 

  "Кога ще ги стигнем американците, че и задминем дори...", пееше Тодор Колев в зората на демокрацията. Днес, 20 години по-късно, вече сме го направили поне в едно нещо - цената на земеделската земя. Декарът у нас мина 1300-1400 лв., колкото струва и в най-плодородния американски щат - Канзас, заяви за "24 часа" зам.-шефът на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов.
 Истерията от пазара на недвижими имоти с надутите цени на жилищата се е прехвърлил върху пазара на земеделска земя. Заради навлизането на играчи от други сектори, пострадали от кризата, се създавала изкуствена конкуренция в търсенето на земи, което вдигало цените.
 Балонът и тук ще се спука, въпросът е кога, твърдят фермерите. Те се оплакват, че нямат никакъв шанс да се доберат до сделка със земя, за да увеличат стопанствата си. В моя район в Южна България нивите се изкупуват от куцо, кьораво и сакато - доктори, адвокати, бивши, настоящи и бъдещи депутати, изобщо от всеки със свободни пари, твърди Христов.
 Най-големите брокери били служителите в общинските служби по земеделие. Те разполагали първи с информация, че някой продава, защото при тях се пускали документите за издаване на данъчна оценка на имота. После уведомявали заинтересованите купувачи. Така се оказва, че земя, която я работя от 10-12 години има друг собственик, а аз дори не съм разбрал, че се продава, коментира Христов.
 Така на зърнопроизводителите било много трудно да се снабдят със собствена земя. Затова и съотношението у нас било 80% наети ниви и 20% собствени, докато в Америка било обратното. Този начин на работа правел несигурен аграрния бизнес, защото всяка година парцелите можело да сменят арендатора.
 Затова фермерите искат да се въведе минимален срок от 3 или 5 г. на договорите за наем и аренда. Това прави много трудна работата ни, рентите постоянно скачат и се различават драстично в различните райони, оплакват се арендаторите. Имало ренти и по 15 лв. на декар в полупланинските райони, през 30 до 60 лв. за голяма част от страната, до 100 и повече лева в Добруджа.
 Никой не може да каже колко е средната рента у нас, казват от асоциацията на зърнопроизводителите. Оттам не вярват и че пускането на земи от държавния поземлен фонд срещу компенсаторки ще има положителен ефект за тях. Причината е, че с промени в закона наскоро били въведени дискриминационни правила, че в търговете за държавна земя не могат да участват ползватели с над 10 000 дка.
 Така 2/3 от ефективните стопанства у нас нямало как да се снабдят с още земя. Нивите щели да отидат в инвестиционните фондове за земя, които после да ги отдават на фермерите на висок наем или аренда.
 Не разбирам и защо да не може да се търгува държавна земя и за пари, а трябва само срещу поименни компенсационни бонове, коментира Радослав Христов. Ако фермерите сега купят боновете на висока цена и не спечелят търговете, после нямало какво да правят хартийките, които веднага щели да поевтинеят драстично.
 През пролетта боновете стрували 30 стотинки, а сега вече били по 90 ст. за лев номинал. 1000 - 1300 лв., а дори и 1500 лв. е достижима цена за комасирани парцели, потвърди и шефът на асоциацията на собствениците на земеделски земи Борислав Петков. Той даде пример с 500 декара, събирани близо 7 г., които неотдавна били продадени за по 1200 лв. за декар.
 Подобни сделки обаче са рядкост. Повечето купени земи не се препродават, а остават у арендаторите за обработване. Те са склонни да платят от 750 лв. нагоре за декар на първичния пазар. Нивата често са между 800 и 1000 лв.
 По данни на асоциацията в останалите райони на страната цените вървят между 200 и 600 лв. за декар. В отделни случаи обаче се стига до далече по-високи нива заради кратък бум на търсенето. Така например в района на Долна Митрополия цените ескалирали за кратко и се доближили до тези в Добруджа.
 Причината била надпреварата между арендаторите за определени парчета земя, като всеки наддавал, а собствениците изчаквали до достигането на сериозни суми от по над 700-750 лв. за декар. Когато някой обработва 100 000 декара в един масив и иска да гарантира бизнеса си в бъдеще, може да купи съседен парцел и за 1000 лв., коментира Петков.
 Напоследък обаче интересът стихвал и цените се връщали на реални нива. По данни на асоциацията от началото на годината има увеличение с 10% в средните продажни цени на годишна база. В различните райони обаче е различно - някъде има по-голям скок, другаде задържане, а на места и спад.
 Очакванията са, че броят на сделките ще е като миналогодишния и дори ще ги надминат с около 5-6%. Това ориентировъчно означава, че ще се извършат над 170 000 сделки и ще се изтъргуват над 1,5 млн. дка.
 В момента броят на покупко-продажбите е малко по-нисък спрямо миналата година, но предстои най-активният сезон - септември, октомври и ноември, когато ще сес навакса, смятат експертите. Напоследък голяма част от сделките са на вторичния пазар - 60% от всички. Това означава продажби на окрупнени масиви, сглобявани с години.
 Най-активни са районите на Хасково, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Разград, Търговище, Шумен.
 При рентите средните нива за стопанската 2012 - 2013 г. са вече над 32 лв. за декар. В Добруджа декарът върви между 80 и 100 лв. По данни на асоциацията рентите са се вдигнали средно с 20%, а на места дори с 30% за земеделската 2012 - 2013 година.
източник: вестник 24 часа


"АГРОСЕКТОРЪТ Е СОЧЕН КАТО ВТОРИ ПО ЗНАЧИМОСТ ОТРАСЪЛ ЗА ИКОНОМИКАТА СЛЕД ТУРИЗМА"

  Въпреки общо изразяваното от българите мнение, че обновяването на селското стопанство е крайно належащо и че инвестициите в него изостават критично, преобладаващата част от хората смятат, че след туризма агросекторът е вторият по важност сектор за развитието на икономиката.
  Бърза анкета сред 800 пълнолетни граждани показва, че 82% от запитаните определят туризма като основният отрасъл, на който трябва да се наблегне за развитието на икономиката, а 71% са на мнение, че биха заложили на агросектора. 
  Допитването е направено по поръчка на Асоциацията на земеделските производители в страната с цел да се сондира общественото мнение за състоянието и потенциала на земеделието и животновъдството на фона на останалите сектори от икономиката.
  Близо 70% от анкетираните са посочили, че селското стопанство има нужда от активни действия за модернизиране и развитие. Подобно мнение изразяват не само пряко ангажираните със земеделие и животновъдство, но и странични наблюдатели.
  Сред негативните тенденции, които будят тревога, се отбелязват големият дял на пустеещите земи, раздробеността на земята и невъзможността за прилагане на модерни технологии от масовия земеделски поризводител. Около 69% изтъкват като проблем раздробеността на земята в съчетание с наличието все още и на пустеещи земи.
Като негативни тенденции са очертани и нелоялната конкуренция от вноса на селскостопанска продукция в сектора, ниските изкупни цени и наличието на много посредници между производители и потребители.
  Близо 70% от запитаните смятат, че проблем за потребителите е и дългият път на селскостопанската продукция до пазара. 
  Анкетираните са посочили видимо положителния ефект, който европейското финансиране има за развитието на отрасъла. 
  От запитаните граждани, притежаващи земя, 6% са посочили, че биха желали да развиват селскостопански бизнес, но невъзможността да окрупнят земята си се оказва сериозен проблем.
  Въпреки склонността си към песимизъм българите вярват, че при последователна и целенасочена политика на българската държава селското ни стопанство би могло да се модернизира и чрез по-висока производителност да противодейства на тенденцията към неконтролиран ръст на цените.
Източник: www.investor.bg

Банки дават специални кредити за чернозем

 Кредити за покупка на земеделска земя отпускат някои банки у нас. Обикновено се финансира процент от стойността им. Точно колко, зависи от обезпечението.
 
Повечето банки приемат купуваната земя за обезпечение. Ако само с нея се гарантира заемът, обикновено се отпускат до максимум 70-80% от стойността й. При част от банките има условие за категорията на земята - да е между I и VI-та категория.
 
Когато се предостави и допълнително обезпечение, процентът на финансиране може да стигне и до 100%. Други банки обаче държат кредитът да се гарантира с недвижими и движими вещи - като например имоти, машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и др.
 
Оценката на обезпечението се прави от лицензиран оценител и е за сметка на клиента. Заемите за земеделска земя са инвестиционни. Обикновено срокът им за погасяване е между 10 и 15 г. Част от банките дават възможност за гратисен период, който често зависи от самия клиент.
 
Лихвите в повечето случаи се договарят индивидуално. Те зависят предимно от срока, валутата и обезпечението.
източник: вестник 24 часа

ТЪРСЕНЕ НА ИМОТ:
Цена на имота: ( лв. )
от: до:
Топ оферти: